Рецидивист или жертва – кибер престъпленията

[Trainee_M]

Статията е класирана на 2-ро място в Конкурса за авторска статия - Лято 2005.

- - -

Рецидивист или жертва – кибер престъпленията

От Росен Димов

Вечната битка

Човечеството винаги се е опитвало да победи Силите на Вселената. Тези непрестанни усилия са били породени от волята на хората да оцеляват в среда, която е трудно разбираема дори в модерния научен свят. Изобретенията, иновациите и технологичните завоевания постилат нашия път към бъдещето. До каква степен? Остават ни само предположения, следвани от разкъсващото съмнение за цената на човешкото развитие.

В днешни времена компютрите са неизбежен факт. Дигитализацията става необратим процес. Глобалната информационна мрежа се разраства всяка секунда, разпръсквайки все повече и повече данни. Тъй като целевата група се разширява бързо по размери и качествен състав, уеб пространството респективно адресира още по-голяма опасност. Ето защо Интернет предлага на Доброто и Злото подходящо бойно поле. Кръвопролитните войни имат своя цифрова проекция, в която се сражават армии от престъпници и потребители.


Какво представлява кибер престъплението ?

Дефиницията на този термин има аспекти, които варират според научното или професионалното поле, в което те виреят. Във всеки случай кибер престъплението е пробив в дигиталния свят на компютърните мрежи. Понеже всяка страна има своя собствена нормативна уредба, която третира различните действия като законни/противозаконни, към кибер престъпленията може да се подходи чрез въвеждане на общоприети понятия за тях.

По принцип нарушителните действия в обработването, разпространението и използването на информация включва злоупотреба с лична база данни и използването й по начин, който би причинил бъдещи проблеми на притежателя й. Обикновено това се прави с комерсиални цели: несъзнателно закупуване на някакъв продукт, въвличане в хазарт, кражба на бизнес информация и продажбата й на компания конкурент, предлагане на нелегални услуги и продукти като проституция, детска порнография, наркотици и др.


По света и у нас (игра на “тука има – тука нема”)

Западните страни имат строга нормативна уредба, касаеща и виртуалното пространство. Страни като Великобритания, САЩ и Франция са създали стабилна база закони, чрез които да поставят кибер живота в определени рамки. Налична е и ефиктивна система за прилагане на написаните правила, за чието спазване се грижат специални полицейски звена. Резултатът – редуциран брой криминални уебпрояви за разлика от разпасаната дигитална вакханалия в България.

Е, нещата в Родината не са толкова зле. Депутатите са се постарали и изработили красив Закон за кибер престъпленията. Липсва обаче мощен правилник за неговото прилагане. Няма бюджет, който да покрие борбата срещу този тип простъпки. Не са инициирани системни модули за просвещаване на полицейските служители в уеб аферите. На нашенския пазител на реда му остава да се превърне в поредния продукт – мултифукционален уред.


Сензация

Кибер пространството е не само атракция за шарлатаните, но и за…медиите! Вместо да прострат журналистическите си разследвания върху организирани престъпни виртуални действия на големи групировки и/или в големи мащаби, тези информационни посредници търсят сензацията в дребните прояви на още по-дребните им автори. Защото е много по-лесно и безопасно да дебнат малките рибки, които са достижими и разкриваеми.
През последните години средставата за масово осведомявяне в България пропищяха с куриозните случаи на разни педофили, които търсят жертви в чат каналите. Съвсем естествено така се отклонява вниманието на обществото от реалните проблеми на виртуалното пространство и консиквентно се подпомагат групировките гиганти.


Как пъпли заразата ?

Някои от виртуалните рецидивисти въртят далавери, като използват нишите в потребителския интерфейс. Пролуките в софтуера позволяват на престъпника да развихри своето въображение, да разгърне способностите си, достигайки неизмерими върхове.

Има много хипотези защо създадателите на даден продукт, обслужващ нуждите на компютърните запалянковци, оставят своето програмно творение в такъв несъвършен вид. Най-тривиалната е, че колкото и да са кадърни, тези скъпоплатени IT специалисти не могат да сътворят нещо идеално – тъй като не съществуват идеални хора. От друга страна, по-перфектни хора откриват техните грешки и се възползват от тях.

Криминалните прояви с електронен характер се основават и на заблудата. Хората, въвличани в измама, не осъзнават истинските параметри на това, което им се предлага. Например – регистрирани са престъпления, засягащи икономическите авоари на даден човек. Представете си: към Вас отправят покана за участие в международна доходоносна бизнес сделка с единственото задължение да предоставите пълни данни за своята банкова сметка, включително секретни пароли и кодове. В последствие изкушените намират паричните си спестявания изсмукани.

Някои кибер фабрикации копират финансови пирамиди. С обещанията, че ако привлечете определен брой хора към даден тип електронен бизнес, се задейства една порочна верига, която не довежда до никаква възвръщаемост на инвестициите. Редовно в паяжините на e-пирамидите попадат роднини или приятели, чиито заети пари се ползват за начален капитал.

Зачестяват случаите на пране на пари чрез Интернет. Фирми с нечиста дейност използват Глобалното пространство за изработване на имидж на извършващи напълно невинна търговска дейност. Зад хрисимо фукнциониращите виртуални компании се крият перални с невиждани размери и обороти.


Куроизи около кибер престъпността (ни в клин, ни в ръкав)

Това може би ще Ви заинтригува – а може би не!

• Според официални данни на Международния Кибер Алианс (ICA) всяка година над 475 000 стават жертви на кибер престъпления. В действителност пострадалите са много повече, тъй като не всички регистрират жалби.
• Първите прояви на уеб криминализъм датират от 80-те години на XX в., когато Глобалната мрежа прави своите начални стъпки. Извършителите - малчугани от Милуоки – проникнали в база данни на болница и били осъдени условно.
• Съвсем логично се появява първият нормативен акт срещу безчинства във виртуалното пространство, т.нар. Закон за компютърната измама и злупотреба, приет през 1986 г. в САЩ – най-пострадалата от уеб набези страна. До 2000 г. нито една от държавите на Стария континент не дискредитира с юредически средства хакерски прояви.
• Компютърният шпионаж не е заклеймяван толкова явно като престъпление, а е насърчаван от страните гиганти. Има хипотези, че благодарение на такъв род престъпления терористичните организации винаги са крачка напред от презследвачите си. От друга страна, държавите-ловци на камикадзе ползват Глобалната мрежа за не толкова хуманни цели – ядрен шпионаж, достъп до засекретена научна информация и други.
• Най-закоравелите уеб рецидивисти са от страни с нисък социален стандарт – държавите от бившия Съветски блок и Източна Европа (в това число и България!), както и Индия, Пакистан, Арабския полуостров и други.
• Първият известен удар по сигурността на уеб потребителите от България бе през 1995 г. и се радва на силен медиен интерес. Варненски хакери ползваха номера на кредитни карти, за да направят покупки в крупни размери чрез виртуални магазини.
• Едни от най-атрактивните мишени за хакерите са сайтовете на институции. Със уеб порталите им се злоупотребява редовно. През 2001 година група тийнейджъри опетниха името на Държавния глава Петър Стоянов, като промениха облика на президентската страница по неознаваем начин.
• Според Института за регионални и международни изследвания в световен план съотношението между вложени средствата срещу уеб посегателства и печалбата на хакери е число непадащо под 73,41 (к> 73,41) в полза на вторите. Как да не се захване човек с толкова доходоносен бизнес, при все че взетите в изчислението данни представляват суми в милиони?
• Един от ключовите ангажименти на България в НАТО е ограничаването на кибер престъпления, генерирани в Югоизточна Европа.
• Комунистически Виетнам прилага сериозни санкции срещу бандити в Интернет. Почитателите на кучешко месо са внедрили специален софтуер, който да улавя нелегалните операции в Глобалната мрежа. Досега обаче най-пострадали са “инакомислещи”, изказали се в електронни форуми против държавната власт.
• Интересен вид криминална проява е т.нар. електрононно изнудване (e-blackmailing). При този вид рекет престъпниците изпращат писма, с които изискват щедри суми откуп, за да не посегнат на информационната сигурност на банкови учреждения. За жалост това се повтаря неколкократно в един и същ склад за пари, докато директорите не подменят служителите с най-широк достъп до поверителната база данни.
• В България борба с кибер рецидивистите води НСБОП в сътрудничество с Българската Интернет организация (БИНА). Известно лице покрай (не)успехите в тази битка е Вени Марковски.

Съвети от първа необходимост:

• Не вярвайте на всяко съобщение, появило се, докато сърфирате из Интернет. Често могат да изникнат алармиращи надписи, които да Ви призоват да реагирате на тях незабавно. Кликвайки върху тях, давате достъп на е-пиратите да се възползват от вас.
• Не отваряйте писма, които се отличават в електронната Ви поща със своите бомбастични заглавия, фамилиарни обръщения или обем. Това могат да бъдат или вируси, или реклами – все посегателства над Вашата личност.
• Диференцирайте източниците на информация, подадена компютърно към Вас. Съблюдавайте къде всъщност по прозорците се намират опциите Close/Minimize/Restore. Затваряйте нежеланите реклами чрез тях. За заблуда в рамките на същия прозорец има Close/Minimize/Restore, които обаче са асоциирани с търговски препратки. Понякога се изместват координатите на отваряне на прозореца, за да се предотврати лесното им манипулиране.
• Въоръжете се с куп настройки. Неслучайно в потребителския интерфейс са внедрени опции като Certificates, Rating, Block Pop Up. Те са почти винаги способни да Ви предпазят.
• Ако искате да се отървете от нежелан Spam (реклами в електронната поща), създайте свой email в непопулярна уеб компания.
• Ползвайте софтуер, страдащ от минимален брой несъвършенства. Нелензираният софтуер може да съдържа криминални компоненти и да позволява да Ви шпионират, например. Ако сте закупили лицензиран софтуер, можете да заведете дело срещу производителя му в случай на неефективност срещу кибер престъпления.
• Доверявайте се на истински, често скъпоплатени IT специалисти при инсталационни промени. Псевдоексперти могат да Ви погодят такива номера, че после цял живот да съжалявате за своята пестеливост.

Може ли да бъдат премахнати кибер престъпленията ?

Кибер престъпленията могат да бъдат ограничени, но не и премахнати. Рестриктивната борба с тях изглежда перспективна при осмисляне на причините за тяхното съществуване и задействане на механизми за елеминирането им.

Юридическият подход за редуциране на уеб криминализма се основава на нормативни промени, целящи законова строгост спрямо рецидивите във виртуалното пространство. Въвеждането на конкретни мерки с наказателна отговорност ще подобри функционалността на настоящия закон за кибер престъпленията. Изготвянето на силен правилник за изпълнението му трябва да бъде следващата стъпка и да бъде съпроводен със създаване на бюджетно перо за нуждите на анти-кибернизма. Създаването на специални отдели в МВР, които да се занимават изцяло с нередностите във виртуалната мрежа, е не по-малко необходимо. Категорична подкрепа на идеята декларира Държавният глава Георги Първанов още на 08 Септември 2003. На Международната конференция по киберсигурност в Югоизточна Европа Президентът апелира към управлящи, медии, неправителствени организации, бизнеса да синхронизират усилията си в тази нелека война.

Повишаването на запознатостта на уеб потребителите относно виртуалното пространство е отговорност с наложителна съпричасност. Производителите на софтуер могат да информират своите клиенти за пролуките в закупения продукт. Макар мярката да е контрапродуктивна за техния бизнес, тя би имала превантивен ефект спрямо кибер престъпленията.

Собствениците на Интернет кафета/клубове могат да се погрижат за сигурността на своите посетители, като направят необходимите настройки на уеб браузърите. Бележки с инструкции също биха свършили работа.

Обезопасяването на Глобалната мрежа е особено важно за най-уязвимите потребители – децата. При моделиране на среда безрискова за малчучаните българското общество не бележи успех. На родна земя в начална позиция могат да се приложат мерки, които от край време се използват на Запад. Технологически у нас също е лесно осъществима забраната за участие на лица под определена възраст във форуми и чатове БЕЗ изрично родителско позволение.


Вместо заключение

В борбата с кибер престъпленията са сигурни няколко неща. Рецидивистите са винаги крачка напред и разполагат с инстументариум по-богат от този на техните презследвачи. От друга страна, потребителите винаги могат да се постараят да бъдат подготвени и за неочакваното.

Решителни мерки срещу този сорт криминални прояви трябва да бъдат предприети от цялото общество. Всички – от най-тлъстия чиновник и висшия управленец до обикновения човек и невръстното дете – трябва да се обединим в борбата срещу кибер престъпленията. В противен случай те ще станат още по-крупна част от рецидивизма. Ще очакваме отговор на безответния въпрос “Престъпник или жертва - можем ли да избираме?” Виртуалната реалност НЕ предоставя шанс за селекция – споменаването на алтернативата е непосредствен резултат от апатията на обществото. За неговата еволюция у нас трябва да се грижим всички, а не само застрашени от изчезване малцинства като организаторите на конкурса – BG Development (БГ РАЗВИТИЕ).

От местопрестъплението:
Росен Димов/Trainee_M Стара Загора

Забележка: С участието си в конкурса авторът декларира съгласие с правилата и условията на провеждането му.

[root.mainframe]

това звучи добре, напоследък се появиха доста updates на Интернет законите, доста от които са, меко казано, странни. Скоро ще пост-на обновена статия за CAN-SPAM ACT, дано да е интересно.

[Магдалена]

Здравейте!
Статията определено и на мен много ми хареса.За съжаление наистина или много малко се говори за тези неща,или пък се отмества фокуса,или пък само се приказва,пък нищо съществено не се прави по проблема...
Но бих желала да акцентирам относно натрапчивата реклама в интернет,правата и задълженията както на потребители на сайтове,така и на администратори,модове,тези,които са ги създали?Приемам банер да се сложи,някак си-приемам го,оставя ми се избор дали да го разгледам или не,но...става на въпрос,когато например цяла игра изведнъж става "бъкана"с въпроси за даден филм и това ми било рекламна кампания?!? И после дори не мога да коментирам интелигентно,че не ми харесва и ми е станало неприятно,защото бивам заглушена веднага. Цял свят граждани се борят срещу натрапчивите реклами и кампании,тези по телефона например,говори се за рекламите по телевизията и ах,кога ще дойде момента,когато по средата на интересен филм или предаване,можем просто да превъртим омръзналите ни и досадни сами по себе си като такива реклами и да си догледаме каквото ни интересува,а не как някоя си еди си какво направила с даден продукт и станало чудо едва ли не.Чух,че това вече можело да става с цифрова телевизия,така ли е? Може ли,етично ли е,една реклама да разчита на заблудата на потребител,че ще влезе и ще си играе нормално,както досега и изведнъж бива заставен в една игра от 15 въпроса,на 11 да отговаря за някакъв си филм? И да отбележа,че споделям мнението и на други потребители,които можеха да кажат в чата на сървъра само по средно едно изречение за това и колко неприятно било.Най-малкото някои се оплакаха,че по този начин,въпроси на една и съща тематика,им падат събраните точки досега.Най-малкото там се събират точки,водят се "злато",с които после можеш да си вземеш реална награда-тениска и т.н.Това не е например на лотариен принцип да ти се паднат най-вече въпроси по история,а умишлено да ти се паднат за този сериал.Именно тук не се ли нарушават правата за игрите по принцип,макар и виртуални?
Искрено се надявам някой да даде информация и мнение по въпроса.Сигурно някой би си казал за какво се ядосвам,ами да го отмина просто така.Не,няма.Приех го твърде лично,защото не ми оставиха избор като гражданин.Аз във виртуалното пространство човек ли съм с мнение и права,или нищо?Там не се позволяват обиди-идеално,не е етично,трябва да се пише на кирилица-перфектно,живеем в България,българи сме,за мен кирилицата трябва да е символ на родината,но пък...липсва обратната връзка и най-вече етичното право.Къде човек ад си търси правата в интернет?Най-лесното е да не влизам просто в дадения сървър,но трябва ли например,ако в ресторант очевадно сервитьорът ме излъже в сметката и видя на момента да си замълча и просто да не влизам,ами просто да обсъдя това и после да си преценя дали ще повторя посещение?!?
С уважение:Магдалена