Статията е от Конкурса за авторска статия - Лято 2005.

- - -

Как да преминем към Linux – кратко ръководство за дизайнери
От Силвина Георгиева, www.silvina-bg.com, silvina@fsa-bg.org

Все повече хора в днешно време преминават към Linux. Има офисни и домашни компютри, чиито потребители отдавна са забравили Windows и главоболията с неговите “забивки”, плюс притесненията за лицензи и парите, които трябва да се дават за тях. От друга страна, хората, които се занимават с уеб дизайн и предпечат, са особено ощетени, защото след като са похарчили значителна сума за лицензиран Windows, трябва да изпразнят до дъно портфейла си, за да притежават лицензи за Photoshop, Illustrator, CorelDRAW, InDesign, Dreamweaver… и всички останали софтуерни инструменти, без които един дизайнер не може. У много от тези хора офис потребителите, преминали на Linux, предизвикват тежки въздишки от завист. Но време е това да се промени. Почти всички програми, необходими на дизайнерите, вече имат и аналози с отворен код, които работят под Linux, като никоя от тях не струва и стотинка. А ако все още се чувствате неуверени да смените изцяло операционната си система, повечето от тези програми имат и версии за Windows.
В тази статия ще предположим, че имате компютър с инсталиран на него Windows. Предполагаме също, че можете да работите с Windows на по-високо ниво от средностатистическия потребител, тоест знаете как да записвате дискове, например. Също така се предполага, че имате някаква представа какво е Linux, но тя не е достатъчна, за да го ползвате. Ще ви запозная с основните понятия, които би трябвало да знаете, за да се ориентирате в многообразието от дистрибуции и свободен софтуер, ще ви посъветвам коя Linux дистрибуция би била подходяща за вашите нужди и откъде да си набавите допълнителния софтуер, който ви е необходим.

Въведение в света на Linux

Дистрибуциите
Операционната система Linux е създадена през 1991 г. от финландския студент Линус Торвалдс. Той започнал проекта като хоби и решил да пусне изходния код на своята операционна система за свободно ползване в Интернет, с изричното условие той да остане свободно достъпен за всички. Останалото, както се казва, е история.
В днешно време можете да избирате между множество варианти на Linux, наречени дистрибуции. Всяка дистрибуция представлява основата на операционната система – т.нар. ядро – комплектована заедно с изобилие от софтуерни програми. Дистрибуциите имат имена, всяка от тях се поддържа от определена група или фирма и има свои версии. Това е едната от основните разлики между Windows и Linux – Windows има единствено различни номера (а отскоро – имена вместо номера) на версиите, докато Linux има множество “варианти” - дистрибуциите. Някои от тях са специализирани, например за сървъри, за офис компютри, за мобилни телефони и т.н. Препоръчвам ви да използвате популярна дистрибуция с максимално лесен потребителски интерфейс – все пак, вие искате да си вършите работата, а не да пишете някакви загадъчни текстови команди пред черен екран с бели букви (или пък със зелени, както в хакерските филми). Пример за такива дистрибуции са Mandrake Linux и SuSe Linux. Тях можете да си изтеглите или да купите и в България.

Лицензиране
Но защо споменавам, че можете да ги закупите, след като всеки изтъква като основно предимство на Linux това, че той е безплатен? За да изясним въпроса, трябва да споменем някои неща относно лицензирането на Linux. Тази операционна система се разпространява според лиценза GNU, който задължава всеки да поддържа изходния й код свободен и безплатен. Всеки, обаче, е свободен да изисква заплащане по свое усмотрение, ако запише Linux на компактдиск или ако го комплектова с друг софтуер, за който е преценил, че струва пари. Също така, поддръжката на Linux обикновено не е безплатна, като и това зависи от специалиста, на когото сте попаднали. За щастие, повечето Linux дистрибуции имат и безплатни версии, така че изборът е ваш – ако не ви се харчат пари, можете да си ги изтеглите от Интернет, а ако предпочитате да получите компактдискове, опаковани в кутийка, отпечатано ръководство или известен период на безплатна техническа поддръжка, можете да се обърнете към фирма, която продава решения с отворен код (такива има и в България). По който и начин да се снабдите с Linux, вашето копие ще е напълно легално.

Да си вземем Linux
Както споменах по-горе, двете най-дружелюбни към новаците в Linux дистрибуции са Mandrake Linux (новото й име е “Mandriva”) и SuSe Linux. Mandrake (www.mandriva.com) се поддържа от френската компания “Mandriva”, но въпреки произхода си, има чудесна поддръжка на български език още от инсталацията си, а след нея можете също да работите на роден език. Изтеглете я от http://www.mandrivalinux.com/en/ftp.php3.
SuSe (www.novell.com/linux/suse) е немска дистрибуция, а фирмата “SuSe”, която я поддръжа, беше закупена от “Novell”, известна в цял свят с мрежовите си решения. SuSe Linux е приятна, лесна за употреба и много шарена, но е известна като платена дистрибуция. И тя, обаче, има безплатни версии, които са достъпни от www.novell.com/products/linuxprofessional/downloads/suse_linux.
Която и от двете дистрибуции да изберете, можете да разчитате на поддръжка за нея в България. И двете са достатъчно популярни, така че ако се сблъскате с проблем в някоя от тях, претърсете българския уеб – почти сигурно е, че ще намерите съобщение от някого, който вече е имал проблем, подобен на вашия, и някой ще му е дал решение на проблема, което можете да ползвате и вие. А дори проблемът ви да е странен и екзотичен, у нас се намират достатъчно хора, които познават добре двете дистрибуции и вероятно ще могат да ви помогнат.

Да инсталираме Linux
И така, ако сте стигнали дотук, вероятно вече имате подръка няколко компактдиска или DVD с Linux. (Ако сте изтеглили дисковете от Интернет, запишете всеки от тях на отделен физически носител.) Ако сте инсталирали Windows, инсталацията на Linux няма да ви затрудни, особено ако сте решили да се отървете от Windows и да го заместите с Linux. Ако не се чувствате уверени, обаче, възползвайте се от помощта на специалист по време на инсталацията, за да сте сигурни, че няма да възникнат проблеми.
Отделните стъпки за инсталация на двете дистрибуции варират леко, но общите стъпки за това са следните:

1. Ако вече имате някакви файлове на компютъра си, задължително ги архивирайте. Ако нещо се обърка и не успеете да стартирате отново Windows, това може да бъде единственият начин да си ги върнете. Също така, след нормално протекла инсталация на Linux най-лесният начин да ползвате файловете си под него е като ги прехвърлите от архива във вашата домашна директория (аналогът на “My Documents” под Windows).
   
   
2. Инсталирайте софтуер за разделяне на диска на дялове. Такива са Partition Magic (www.powerquest.com/partitionmagic) и Partition Commander (www.v-com.com/product/Partition_Commander_Home.html). Макар на пръв поглед да изглеждат сложни за употреба, с няколко щраквания на мишката можете да направите онова, което ви е нужно – да намалите размера на дяла с Windows на вашия твърд диск така, че да направите място за Linux. Дялът е отделна област от твърдия диск, запазена за определена операционна система. (Ако трябва да бъдем точни, можете да си направите и дял за данни, които да съдържа само файлове, но това излиза извън рамките на тази статия.) Докато работите само с Windows, той се разполага върху целия диск и не може да съжителства с друга операционна система. За да промените това, стартирайте софтуера за работа с дискови дялове (или на английски partitions; срещат се и термините партишъни и партиции), щракнете върху графиката, показваща дяла, на който се намира Windows в момента, и задайте намаляване на дяла така, че за Linux да останат поне 20 GB. (А ако наистина нямате място, и с 10 GB ще се оправите. Всъщност, Linux може да работи и на по-малки дискове, но за да имате комфорта, с който вероятно сте свикнали, не ограничавайте дисковото пространство – правилото “Колкото повече, толкова по-добре”, важи независимо от това коя операционна система използвате.) Как точно се прави намаляването на дяла можете да видите в help файла на програмата, която изберете да ползвате. Въпреки че имате възможност да направите и нов дял за Linux, оставете тази задача на неговата инсталационна процедура – тя ще се справи по-добре. Също така, бъдете внимателни с тази стъпка и преди да я направите, уверете се, че имате архив на всички свои важни файлове и че той работи. Ако нещо се повреди по време на тази процедура (например, ако спре токът), има риск цялата информация на диска да се загуби.
   
   
3. След като поставите първия диск с Linux в устройството, рестартирайте компютъра и инсталацията ще започне автоматично. (Ако това не стане, проверете в ръководството към дънната платка на компютъра си как да влезете в BIOS и да зададете на компютъра си да се стартира от CD-ROM или DVD устройството.) Инсталационните екрани съдържат всички инструкции, които са ви необходими, за да прехвърлите Linux от дисковете на компютъра си.
   
   
4. Вероятно най-важното решение, което ще трябва да вземете в процеса на инсталация, е дали да запазите сегашното си копие на Windows или не. Инсталационната процедура на Linux би трябвало да го открие автоматично и да ви предложи да го запазите, а да инсталира Linux в останалото свободно пространство на диска, където ще бъде създаден нов дял за тази цел. Това е най-безопасната процедура за момента. Дори да ви се иска да се отървете от майкрософтската операционна система завинаги, препоръчвам ви да изчакате – винаги можете да я изтриете по-късно, но ако Linux не ви хареса, връщането на Windows ще е сравнително по-трудно.
   
   
5. След като компютърът се рестартира и ви даде възможност да настроите някои параметри на операционната система (които могат да варират леко според дистрибуцията и версията й), вие вече ще имате работещ Linux. Честито!

Ако в процеса на работа се затрудните с някоя от стъпките или се появи грешка, можете да разгледате подробни упътвания за инсталация съответно на Mandrake и SuSe Linux на www.uselinuxathome.com/ENinstall.htm и librenix.com/?inode=3811.

Софтуер за дизайн
Съвременните Linux дистрибуции включват най-необходимия софтуер за употреба на компютъра за ежедневни задачи, като например офис пакет или различни видео- и аудиоплеъри. Но как да си свършите основната работа, която е дизайн на материали за печат и уеб? Тук на помощ ще ви дойдат съответните Linux приложения. (Инструкции за инсталация на всяко от тях ще намарите на сайта му.)

Растерна графика
Тук безспорно лидерът е един: gimp. Този популярен аналог на Adobe Photoshop можете да си свалите от официалния му сайт: www.gimp.org.
Първото нещо, което вероятно ще забележите при работата с gimp, е странният му интерфейс. Главните менюта се извикват с десния бутон на мишката, вместо да са подредени в спретната редичка в горния край на прозореца на програмата, както е в повечето други приложения под Windows и Linux. Другото, което може да ви обърка, когато за първи път видите gimp, е наличието на множество плаващи прозорци. Различните “части” на gimp са пръснати в отделни плаващи прозорци, които не са събрани в един по-голям.
Свикнете ли с интерфейса, ще откриете, че имате налични всички възможности, които са ви познати от Photoshop. А на онези, които вече са чували, че gimp не работи с CMYK цветове, веднага ще възразя: той работи с plug-in-и и точно за тази цел има няколко, които са достъпни оттук: registry.gimp.org/list?description=cmyk.
Друга програмка, която може да ви бъде полезна в обработката на изображения, е Image Magick. Макар и не толкова мощна като gimp, тя ви позволява бързо и лесно да извършвате конвертиране от един формат в друг, изрязване, промяна в цветовете и други елементарни операции. Image Magick е включена в повечето Linux дистрибуции, но ако я нямате, можете да я намерите тук: www.imagemagick.org.

Векторна графика
Ако имате нужда от вариант на Adobe Illustrator или CorelDRAW с отворен код, вижте Sodipodi. Този софтуер за създаване на векторни графики има интерфейс, близък по вид и поведение до този на gimp, и работи с популярните векторни формати, в това число новия SVG. Сайтът на Sodipodi се намира на www.sodipodi.com.

Уеб дизайн
Създаването на уеб страници под Dreamweaver е лесно. Също толкова, ако не и по-лесно, става то в Nvu (съкратено от “New View”). Макар и все още нова и леко бъгава, тя би могла да замести вездесъщия Dreamweaver като ваш инструмент за създаване на страници, като след това, ако сте особено педантични, можете да използвате някой от множеството текстови редактори в Linux, за да почистите ръчно HTML кода. Nvu можете да намерите на уеб адрес www.nvu.com.
Колкото до Flash анимациите, доскоро единственият начин да се изработват такива под Linux беше да се пусне редакторът Macromedia Flash чрез емулатор (програма, която дава на Linux възможност да работи с Windows приложения). Това обаче е на път да се промени. Турски студент в момента разработва Flash редактор за Linux, като резултата от работата му, наречен Flash4Linux, можете да видите на адрес f4l.sourceforge.net.

Предпечатна подготовка
Да, и това, което доскоро беше запазена територия на Windows потребителите (и на тежката артилерия с Mac-ове), вече може да се прави под Linux. В сглобяването и монтажа на страници ще ви помогне Scribus - www.scribus.net. Този бързоразвиващ се софтуер с отворен код напомня интерфейса на Adobe InDesign и е също толкова лесен за употреба. Допълнителен бонус в сайта на Scribus е множеството информация, свързана с предпечата под Linux.

Заключение
Макар и накратко, надявам се, че тази статия ви даде представа за възможностите за дизайн, които ви дава отвореният код. Пожелавам ви успех в работата под Linux и се надявам той да стане вашата предпочитана операционна система.

Това мнение е било редактирано от Silvina на 19-11-2005, 23:26