Snap store vs native package format за Линукс

Аз отговарям на въпроса snap Vs distro repos. Майкрост си управляват дотнет депото и слагат винаги последното стабилно.

Откраднаха ме. Приятно изненадан съм как индийците се оказаха по-читави хора от "белите" византийци.

С кое, че е лайнян ли, в час съм.

Откраднаха ме. Приятно изненадан съм как индийците се оказаха по-читави хора от "белите" византийци.

Тебе ли са те отвлекли, бе?

https://www.vesti.bg/sviat/otvliakoha-bylga...stuvani-6106399

Това обяснява много! Ее жалко, че са те върнали.

Аз си компилирам редактора от гита през няколко месеца. За последните две години бъг не съм имал, освен когато активирах две функционалности едновременно и ме домързя да дебъгвам (едновременно на Ц и лисп щеше да ми дойде нанагоре).

Иначе на чужди компании инсталирам софтуера на пробен компютър и го пускам през новосъздаден акаунт. Ако мине добре и не затрие нищо по случайност, че е имало такива случаи, тогава пробвам и на основната машина. Вероятно вече се сещаш, че ти трябва втора машина. Ако не броя процесорите имам 5 базирани на Дебиан дистрибуции като 3 от тях са чист Дебиан на Интел и последните стабилни версии. Нямам оплаквания.

Да подчертая Един недостатък на частните хранилища за Дебиан : обикновено фиксират пакетите си за конкретна стабилна версия на Дебиан, което не е проблем, ако е сравнително нова. Но понякога остаряват и около година или две може да се налага да държиш стар Дебиан заради конкретна програма.

Сега за черният екран не знам какъв е проблема. Аз съм с леново марки и нямам проблеми. Редно беше да пробваш да се логнеш по мрежата и да провериш логове, процеси и т.н. за ориентир.

Това мнение е било редактирано от SuN на 03-03-2020, 00:44

Благодаря за насоките. Не знаех, че и за flatpak има store (https://flathub.org). При Snap, на машината май трябва да върви и snapd, това не знам дали е недостатък или предимство за по-лесната интеграция с ОС. Също интересно е защо са разработили Snap при положение, че вече е съществувал flatpak

Е защо са измислили 15-ти стандарт, след като е имало вече 14 стандарта...

Значи днес се вкарах за пореден път в тоя много стар размисъл, стар още от сисадминските години. Постановката е некой тъпак се е логнал на една машина и дращи нещо по конзолата и ти искаш да знаеш всичко което дращи и изхода от дращенето да го имаш, не искаш да му се месиш, но искаш да знаеш всичко дето е писал и това което е видял и ти да го видиш. И без хакерщини, да стане по съвсем нормален начин. В опенбсд-то имаше някаква напълно изградена тъпанарщина това да стане, но кой го боли фара за опенбсд-то в крайна сметка. И така стигаме до линукса. Там навремето в хахорските времена имаше хахорски методи това да се случи. Например да се зареди кернел модул дето прихваща прекъсването от клавиатурата...и пълен кур естествено, това с usb клавиатури не работи, а ssh връзките пък естествено не ебава ама грам. Оттам хакерии с псевдотерминалите, там имаше даже некаква чекия, помня я щото съм я ползвал, ама нема как да я ползваш кога ти скимне щото изисква зареждането на друг инит процес, тва в днешно време е пълна тъпотевина. Сега аз тоя номер чисто хахорски бих го разрешил с ptrace-ване на ssh демона и дъщерните му процеси и ще хвана одма кой какво писал, ама и това не било вариант, хората искали съвсем читаво и едва ли не видео да им се запише. И се оказа че имало проекти по въпроса, ама не един, неколко дето го правят тва, имаше един доста напреднал такъв. Направо си беше борба за некаква супер нишава функционалност и хакерщина. Ей хванах се за главата от такива тъпотии.

Хахахах, това е защото watch-a в Linux-a го ползвате, за да ftail-вате, затова не ги знаете :-P

Това мнение е било редактирано от PxL на 05-03-2020, 01:08

Мене watch-a в линукса си ми харесва точно за тва дето е направен и го ползвам съвсем редовно, да го измислят нещо различно, например "bsdwatch", тогава нема никакви проблеми, въпросът е да не стават колизии и watch-а да си е watch.