Connection timeout през Bulsat

Можеш ли да ми обясниш това, че не го разбрах - досега винаги съм мислил, че да си хостинг е да взимеш един VPS който върви с IP и да даваш квоти ...

По принцип е така, но някои хостинг фирми правят оптимизации като си слагат тяхно общо WEB прокси на портове 80,443 (nginx или подобни) и рутират заявения домейн към вътрешно IP което е на виртуалната машина. Ти пускаш твоя домейн към проксито, а то го прехвърля към виртуалката.
Така ти можеш да правиш всичко с виртуалната машина но имаш изрязани портове защото нямаш външно IP да е статично насочено на ниво пакет към твоята виртуална машина, а само пренасочени някои портове като 80,21,22,443.

Що бе, ти не си ли виждал като traceroute-ваш нещо как някой хоп на майната си при съвсем различен доставчик ти връща връща отговор от 192.168.нещоси, как става тази работа след като не е "публичен" адрес жива мистерия значи

Що бе, ти не си ли виждал като traceroute-ваш нещо как някой хоп на майната си при съвсем различен доставчик ти връща връща отговор от 192.168.нещоси, как става тази работа след като не е "публичен" адрес жива мистерия значи

Виждал съм, но нямам време да изнасям лекция на всеки по отделно що е теория на хаоса и как се прилага в интернет

Публичните адреси са уникални, докато частните не са.

Ама на никойне му трябва "публичен" (както ти го наричаш) адрес - даже в повечето случаи е нежелателно защото е предпоставка за по-ниска сигурност.

Ми то адресите се наричат баш публични и частни... Като реално няма никаква разлика между тях (освен в това, че частните не се рутират по подразбиране).

Не, "публичните" адреси спокойно може да не са уникални и всъщност немалка част от тях не са. Във всяка anycast схема има един и същ IP адрес сложен на няколко хоста пръснати по света. Така работят CDN-ите и разни такива услуги които са географски пръснати по различни локации за да дават възможно по-ниска латентност като ги достъпва юзъра без значение къде се намира.

Но примерът с traceroute и отговорът от RFC1918 адреса е много показателен и е и причината защо разделянето на ipv4 адресите на "публични" и "частни" всъщност не е особено правилно и изказвания от сорта на "192.168.x.x не е истински адрес" са лаишки. Рутируем/нерутируем е далеч по-коректният термин. А защо въпреки че е нерутируем адрес, това от traceroute-ването стига до теб е интересен въпрос, но има много логично обяснение. Рутирането обикновено се случва на база крайния адрес, не този на източника. Сега следва интересното - има си добри практики, много добре описани и по-дърти от повечето хора в този форум, които описват какъв трафик трябва да се филтрира по border рутерите. Според тях, входящ или транзитен трафик с източник rfc1918 адрес трябва да се филтрира. И като видиш някой хоп да ти връща ICMP exceeded при трейсрутването с такъв сорс адрес, това означава просто едно - нито твоят доставчик, нито неговите peer-и по веригата чак до въпросния хост, не прилагат като хората въпросните добри практики. Обикновено това явление все пак се наблюдава в рамките на до 2-3 автономни системи, в България, но понякога се случва и по-"далечен" хост да ти ги връща тези неща, което е голяма забава.

gat3way, към правилата винаги има и изключения.
Аз за това не употребявам публичен и частен, а външен и вътрешен (разбирай рутируем и не рутируем).

Отностно ANYCAST адресите за да имат възможност няколко машини да го обслужват те не се назначават на никоя машина конкретно, а рутерите прослушват трафика и го пренасочват на ниво пакет към различни машиини според определени правила подобно на прокси сървър.
Машините обслужващи ANYCAST адресите макар и с вътрешни адреси при тях те може да са както публични така и часни.
Както споменах с по-предишен пост VPS работят с вътрешни адреси които може да са или публични или частни, но винаги са вътрешни.

Публичните адреси винаги имат свойството да са уникални за машина когато са назначени !!!

Anycast адресите си се слагат баш на някоя машина конкретно и няма никакво прокси, което да терминира трафик. Този хост вече може и да е load-balancer и да терминира трафик и да го разхвърля на няколко бекенда ако натоварването го налага, но спокойно може и да не е и да е сървър който си сервира сам, това е въпрос на изисквания и имплементация.

Например ако искам да си направя PoP някъде в щатите, отивам сдоговарям си да си колокирам или наема техника в някой тамошен дейтацентър, конфигурирам един BGP рутер да анонсира моите си префикси. Когато някой от щатите реши да ми достъпи хоста с неговия си anycast адрес, динамичното рутиране сработва така че трафикът да се терминира на щатската машина, не на тази тук. Така два различни хоста - този тук и този там имат точно един и същ "публичен" рутируем IP адрес. И няма никакво проксиране и тем подобни неща, всичко се случва на мрежовия слой, не на транспортния или приложния както е при проксирането.

А викаш, частните нямат това "свойство"