Защо не се страхуваме от вируси, при Linux

Ако се върнем пак на metasploit, payload-а там обикновено е относително универсален (зависим от архитектурата и тъй като вика разни syscall-ове, разбира се зависи и от операционната система). Kernel ABI-то в линукс не се променя радикално с времето, не знам как е под уиндоус, така че с голяма вероятност същите неща ще вървят срещу голямо множество от kernel версии.

Нещата не са толкова прости разбира се, съществуват ASLR и NX и има доволно много уязвимости, чието успешно експлойтване не опира до "накарай бъгливия софтуер да скочи на адреса където ми е payload-а", примерно има разни return-oriented подходи, където идеята е да изградиш "правилна" последователност от return адреси и стойности в стека, така че return адресите са адресите в паметта където са определени libc функции, това не може толкова лесно да се автоматизира.

Но за да се изпълни нашия лош код, трябва да се възползваме от някаква уязвимост в някой софтуер в крайна сметка. Аз това се опитвах да кажа че при уиндоус е значително по-лесно да си правиш разни презюмпции, защото вариантите не са толкова много, а от друга страна клиентските машини са доста повече като бройка. С други думи, инвестираш едни и същи усилия и срещу тях (примерно) ще заразиш 1000 уиндоус хоста срещу примерно 1 линукс такива.

Ескалацията до административни привилегии мисля е еднакво голямо предизвикателство и при уиндоус и при линукс, може би статистически погледнато повече уиндоус потребители работят с административен акаунт в сравнение с линукс потребителите, което накланя везните в едната посока наистина. Но и да не беше така, не мисля че това е огромен проблем, просто нещата се усложняват с един порядък, а malware-а трябва да chain-не няколко експлойта за да го докара дотам.

Това мнение е било редактирано от gat3way на 04-08-2013, 22:35

Правиш ли разлика м/у експлойт и вирус? Да, никой никога не е казал, и едва ли ще каже, че има безгрешен софтуер. Експлойтите са неразделна част от бъговете по-приложенията. Но това, че можеш да пуснеш експлойт не го прави вирус. За да говориме за вирус, приложението трябва да може да се саморазпространява.

Windows наистина има еволюция по отношение на потребителските права (благодарение на новел), но въпреки това изостава. В линукс вече администраторския акаунт е забранен, което генерално решава проблемите с неговото експлойтване.

И червеите се саморазпространяват но това не ги прави вируси.

Вирусите са онова, дето променя изпълнимите файлове - времената им отдавна отминаха, просто защото не е нужно вече.

Самораспространението в случая е по-малкия проблем от, основния проблем е да изпълним външен код на потребителската машина - от там насетне можем кеф ти да се саморазпространим, кеф ти да форматираме диска...

Да, технически си прав за терминологията. Но за останалото не съм съгласен. Ако можеш да изпълниш код на моята машина, това си е лично мой проблем и на останалия свят не му пука за него. Но ако можеш от моята машина да изпълниш кодът на друга, тя на друга и.н. Тогава ще има епидемия и проблемът от мой, ще стане общ.

Ако по един и същ начин злонамерен код може да се изпълнява и на твоята машина, и на някакво множество от други машини, това не е само твой проблем.

Нали затова се подписват нещата са PGP.
Иначе може да си вярваш на всичко какво ти пречи.