Лицензи за публикуване на изображения - четиво за творци

[vallentin]

Писах един отговор на въпрос зададен в дир-а за разликата между Free и Royalty free и реших да я постна тука, защото излезе доста полезно инфо (на не повярваш колко съм навлязал в тия работи 8) )

Ето и моя отговор:

Принципно няма юридическо понятие "free" имаме или copyrighted freeware или public domain или open source GPL.

При първото автора е публикувал произведението си под лизенз за безплатно ползване с избрани от него ограничения, като си е запазил всички права.

При второто произведението е обявено от автора за публична собственост, или е станало такова поради изтичане на законовия copyright срок. Това са истински безплатните неща.

При третото, автора запазва авторските си права, но е публикувал произведението си под GPL лизенза който гарантира много повече права на потребителя от freeawre лизензите. Този тип лиценз дава право за модификация на оригинала и на безвъзмездна редистрибиция, независимо с комерсиалнии или не цели.

Royalty free продуктите на практика НЕ СА безплатни!!! Думата free в този лизенз стои не за това че има нещо безплатно, а че дадения продукт е освободен от ROYALTIES. Какво е royaltees? Когато един автор е създал продукт, той е негова собственост, да кажем някаква цифрова графика. Когато някой иска да ползва тази графика, той е длъжен да заплати royalty такси за това ползване. Royalty таксите се прилагат as per usage, сиреч за всяка еднократна употреба. Това означава, че ако отпечаташ тази графика в една брошура - плащаш royalties. Ако после искаш да си я сложиш на някой сайт, пак плащаш. Ако решиш да направиш нов тираж на тази брошура, плащаш отново за този тираш. Ако искаш да я сложиш на билборд или табела, плащаш още rayalties.

Та когато някой публикува произведение под Royalty free лизенз това означва, че заплащаш еднократно за това произведение и можеш да го позлваш много кратно за всякакви и различни проекти, без да плащаш royalties. Под този лицез оникновенно се публикуват клипарт и stock photo колекции. Има сток агенции които предлагат Cipyright ptotected (сиреч не royalty free) изображения, и таксите за еднократна употреба на едно най просто изображение каквото можете да намерите в коя да е клипарт колекция е между 300$ и 800$, а може и да стигне над 1400$ ако ще е за корица на списание с голям тираж и прочие.

За пример на сайт, в койрто автора предлага не royalty free илюстрации можете да посетите www.stephaniecarter.com и да се полюбувате на цените.

Надявам се че бях ясен и изчерпателен. Сега някой да не си помисли, че съм адвокат, далеч не съм но бизнеса ми е свързан с това да ги знам много добре тези неща. )

[iDesign-er]

Това е много полезно лично за мен, а и сигурно за доста хора. Навремето бях се докопал до закона за авторското право, ако ми остане време може да постна части от него. Там имаше доста точки за това дали даден авторски продукт, ще се ползва за страната или чужбина. Има доста закони, които защитават творците на България и това е много добре. Отделен е въпроса, че 100% има начини да се зъобиколят тези закони, което е много лошо.

[Karaman]

хубаво е да се публикува такава информация и да я знаем, та поне да знаем как да се защитим или да се пазим по някав начин

[iDesign-er]

Ето закона намерих го в интернет. Дано да е това, което трябва.

http://www.culture.government.bg/bg/nd/law014.htm

[johnfound]

Един коментар за отвореният сорс:

Има много (всъщност десетки) лицензи за софтуер с отворен сорс. GPL е само един от многото. Лицензите, които са одобрени от " Open Source Initiative" можете да погледнете на: http://opensource.org/licenses/
Фундаментална грешка е да се асоциира софтуера с отворен сорс само с GPL. Смята се например, че BSD или MIT лицензите са далеч по-свободни от GPL.

GNU GPL (това е пълното му име) лиценза НЕ ДОПУСКА комерсиално използване на сорса лицензиран под него. Това което е и предимство и недостатък на този лиценз е, че всяко използване на сорс код лицензиран под GPL, задължава авторът да лицензира работата си също под GPL. Поради тази причина, напоследък програмистите на приложения с отворен код се отдръпват от този лиценз. Тази е и причината, поради която беше разработен GNU LGPL (lesser или library gpl) лиценза, който е предназначен главно за библиотеки, които да могат да се използват от комерсиални програми.
Въпреки всичко, тук и там се изказват съмнения, че GPL лиценза убива малкият софтуерен бизнес, а обслужва големите акули като SUN и IBM, като им доставя безплатен софтуер, който те да използват. (печалбите са от поддръжка на големи корпоративни клиенти - нещо, което малките фирми просто не могат да правят.)

Когато трябваше да избираме лиценз за проекта Fresh, след дълго обсъждане, се спряхме на леко модифицирана версия на "Artisctic license" - http://opensource.org/licenses/artistic-license.php
Под този лиценз се разпространява например Perl.

Между другото: Лиценза за разпространение по никакъв начин не влияе на авторското право на автора. То не може да бъде променено без съгласието на автора при всички положения.


Поздрави.

[vaso]

Всичко публикувано тук наистина е доста полезно и аз съм щастлив че има хора които да постват такива важни неща. Успех на всички

[Berder]

Абе аз нещо не схващам. Кой ги дава тия лицензи? Плаща ли се? Автора сам ли си определя лиценза и полсе казва това се разпространява под еди къв си лиценз или трябва даденото творение да отговаря на определени изисквания?

[vallentin]

Това са популярните лицензи, които са утвърдени и се използват масово. Иначе всеки автор има право да добавя и изважда изисквания към лиценза.

Пример за това са така наречените postcardware или linkware, където автора на софтуера изисква в лиценза да му се прати картичка, или да се линква към сайта му за да се използва софтуера му легално.

Аз например мога да направя tomatoware сиреч, за да ползваш лицензирано моя софтуер изисквам да ядеш по един домат на ден, иначе ставаш пират (това е краен, но реален пример за неща, които автора може да постави в лиценза си)

[Berder]

Ааа сега схванах
10x

[Fredy]

хех... имаше един много интересен случай за една програема - оказа се е че е chocolateware - автора искаше да му се праща шоколад от целия свят