Атомна централа

Четох книгата на Николай Коев Атомна Централа и се чудех, дали това което твърди за липсата на защита на блок 1-4 от Козлудуй е вярно.


Интересно ми е какво мислите (и Яначков разбира се)

Въпросът е каква защита?

Защитата от топлинен взрив. В книгата автора и негови колеги от БАН са предлагали на решение тогавашния министър на енергетиката (70-те), но той е възразил, че злепоставят руските другари.

Странно е, че горе долу по същото време се изграждат същите централи в ГДР и Унгария, но там добавят такива защити ...

От тук възникват нови въпроси. Тези реактори имат т.нар. отрицателен температурен коефициент на реактивност. Това е вградена защита. Активната защита е СУЗ - пръти падат в активната зона и САОЗ - помпи помпят борна киселина за да се предотврати разтопяването на активната зона. Пасивните системи се вграждат след Фукушима, така че едва ли става въпрос за тях.

Блокове 1-4 са ВВЕР-440/В-230. Те имат само херметичен бокс който не помага при голяма авария, а само при разкъсване на тръби, освен това нямат САОЗ. По-новият модел ВВЕР-440/В-213 (използван в Чехия и Унгария) има „барботажна кула“, която кондензира парата и решава този проблем, но в Козлодуй са по-старите версии.

ПП. Никога не съм ходил в Козлодуй, но '90-та като студент, за да изкарам някой долар, тествах електронни блокове от Козлодуй, основно старозагорските хард дискове "перални" във ВИАС за сеизмична устойчивост на една платформа която имитираше земетресение. Издържаха до 11-та степен по 12 степенната скала.

Това мнение е било редактирано от ici на 07-01-2026, 11:36

Четирите реактора ВВЕР-440, с който разполагаше България бяха два по два различни. Първи и втори блок бяха с две системи за безопасност, като всяка система беше тройно резервирана, но нямаха помпи за авариен залив на зоната, тоест високоразходни помпи с ниско налягане 7 кг/см2. Трети и четвърти блок бяха с по 3 системи за безопасност с включени по една помпа за авариен залив на зоната на всяка от трите системи. Херметичните им обеми , които трябваше да удържат радиоактивната пара или газове при скъсване на тръбопроводи по първия радиоактивен контур бяха разчетени на 2 кг/см2 абсолютно налягане. Тоест един килограм сила над атмосферното налягане. За пример ще дам работещите в момента реактори 5 и 6 блок, чийто контейнеми са изчилени за 5 кг/см2 абсолютно налягане. Тоест те трябва да удържат налягане в херметичният обем до 4 кг/см2 над атмосферното. Това е почти 4 пъти повече от малките ВВЕР-440. Така погледнато излиза, че хилядниците са почти 4 пъти по-добре обезопасени от така нареченият топлинен взрив. Но има една малка подробност и тя се крие в това, че трети и четвърти блок, които бяха с три системи за безопасност, бяха модернизирани с таканаречените струйно вихрови кондензатори за херметичните им обеми. Това не бяха барботажни кули, нито ледогенератори, а беше последния писък на модата по отношение на на методи за аварийно сваляне на налягане в запарени помещения под налягане. Това е уникална пасивна конструкция, която се задвижва от енергията на парата в херметичните помещения. Колкото повече нараства налягането в херметичното помещение, толкова повече се развърта дезактивиращият студен химически разтвор, през който ще премине парата и ще се изхвърли в атмосферата, но вече промита и очистена. Коефициента на очистване беше 99% от радиоактивни изотопи. Уникални пасивни системи, които гарантира неразрушвване на на херметичните помещения при всякакви изходни събития.
И все пак българското правителство реши да ги спре и съответно ги спря. Тогава самият аз не разбирах защо се прави тази глупост. Защо се спират блокове, които са безопасни, обявявайки, че са опасни. Много по-късно схванат финансовта логика на това решение. Българската икономика беше в енергийна рецесия, предизвикана от десетилетен икономически срив. Енергийната система работеше така, че презрядката на един блок ВВЕР-440 се удължаваше до 3 месеца, защото нямаше нужда от енергият му. Малките блокове работеха с по една турбина, въпреки, че всеки можеше да задвижи две такива машини. Цената на електроенергия беше невероятно ниска. Себестойността на един киловатчас енергия от малките блокове ВВЕР-440, които вече бяха се изплатили беше еди цент. Костов обясняваше на всички , че нещата трябва да се променят и цената на електроенергията трябва да скочи до 3,5 цента. Т9ова беше времето на навлизането на климатиците. Най-добрата печка на социализма беше акумулиращата печка. Тя загряваше тухлите в себе с нощна енергия, а после с с едно мижаво вентилаторче я излъчваше през деяня. Но акумилращата печка работеше с обикновенни нагреватели, като икономическия ефект се проявяваше само и единствено от разликата в цената на нощна и дневна енергия. И изведнъж идва климатика. Това е машина, която може да даде 3 топлинни ( а съвременните и доста повече ) киловатачаса енергия, изразходвайки само един електрически. На хоризонтнаа се появяват страшно икономични електрически машини, а времето на електричките не се вижда изобщо. Тогава българското правителство играе своя ход, като казва, че юе спре 4 блока, защото са опасни, но иска пари равни на тяхната печалба, че даже и и малко отгоре. Европейската комисия изобщо не се противи и се сключва сделката. Спирането на малките блокове е сделка икономически изгодна за онова време за България и фатално губеща, ако се оценява днес. Едва ли ще бъда разбран, но ще се опитам да дам един много елементарен пример. На фондовата борса се продават акции дори тогава, когато това би било страшно нелогично. Представете си, че за акциите на българска фондова борса е обявено, че ще се изплаща ШЕСТ МЕСЕЧЕН ДИИДЕНТ в размер на 10% от цената на акцията. Нормално би било никой да не продава акции, защото утре е падежната дата и той ще загуби дивидента, ако си продаде акцията един ден преди дивидентната дата. Но това не е така. Дори тогва се продават акции, но на цена, която вече включва дивидента, че дори дивидента и малко отгоре. Това направи тогава българското правителство. Договори пари за фонд Козлодуй, която да включи печалбата от рабоатата на реакторите. С две думи. Няма технически причини, които да налагат спиране на българските реактори, но има икономически такива. Книгата, която си чел е измама.

Това мнение е било редактирано от DarkOne на 09-01-2026, 11:30

Имаше кой да купува електроенергия, но това беше свързано с много пари и засягаше разни интереси. Тогава (11 ноември 1994 г.) застреляха в Истанбул Никола Петев – по това време началник на Централното диспечерско управление на НЕК и още трима човека.