Това за границите го слушам от две години... Ако се вярва на слуховете Русия тъпче на едно място...

Тръмп може и да е готов за всякакви компромиси от украинска страна, ама не изглежда украинците да го слушат особено. С много зор подписаха някаква измислена сделка и това беше. Нищо друго не е искал от тях, освен някакви общи приказки на които не му реагират.

Ти вярваш, че идва краят на войната?

Досега не съм чул смислен мотив за какво му е на Путин да бомбардира европейците, ама карай...
Моят въпрос по-скоро беше относно *кои* европейци ще заемат мястото на украинците... или искаш да ми кажеш, че англичаните, германците и французите напират *те* да воюват?

Като гледам картата, грузинците ми струват подходящи кандидати пък и постоянните опити за революция на розите подсказва, че се действа в това направление.

Или докато свършат украинците.
На мен ми е интересно кой с гордост ще заеме мястото им...

"Байрактар" не са ли техни дронове?
Продаваха си ги отдавна, ама вече не са "вундервафе" и не ги коментират...

И как ще го направят, освен ако те самите не превземат Киев....

Само дето никой не дава смислен отговор на въпроса за какво им е на руснаците да превземат Украйна, еле пък да не говорим за Полша...

Имам силното подозрение, че ако го направи наистина количеството доброволци рязко ще се вдигне.

Това са за парада в Киев

Ами те са си наистина малко екстремални... друг е въпросът защо с тях се занимава именно разузнаването...

Не мисля. Просто като почне лавинообразният процес при големи мрежи вдига голяма вълна и има голямо влияние, което изключва следващата мрежа и т.н.
Ако имаме много но малки и относително автономни мрежи то вълната ще е по-малка - лавината няма да слиза толкова бързо.

Проблемът е, много малки вместо едно голямо обикновено има яко овърхед и, по възможност, се избягва.

Помня как се сплитваха каналите в IRC - има само един ъпллинк и ако стане нещо половината мрежа изчезва.

Което навежда на мисълта, че е по-добре да имаш много и малки електроцентрали, отколкото малко и големи.

Подозирам, че става същото като с автомобилен двигател когато натиснеш съединителя без да пуснеш газта.

В С++ 20 има добавени атрибути, с които можеш да кажеш, че се очаква if да фейлне (или да не фейлне) и се предполага, че така компилатора може да избегне излишните jmp инструкции.

Ужас...

Между другото, пробвал съм го.
Преди четвърт век (give or take) си бях направил "смарт" указател, който на всеки * на указателя му правеше assert. Работеше не просто бавно а ужасно бавно (на Borland C беше).

Търсех някакъв null pointer assignment, който в днешно време се хваща на секундата, щото процесора се намесва. Нямах акъл тогава да си изпрограмирам един x86 VM режим...

Връщаш фиктивна химикалка... За тези, на които им е важно да знаят дали химикалката е истинска или не можеш да добавиш метод isThisRealPen() и да си го извикват, останалите си работят с химикалката като с химикалка и дори не разбират, че е имало проблем.

В днешно време на никой не можеш да вярваш...

Аха... а ако го проверяваш с error code и да връщаш error code - това не е ли път към същият ад?
Или имаше в предвид "път към Ада"

Според мен е едно и също, просто е повече писане.

Дискусията е не КОИ грешки да хващаме а КАК да ги хващаме.
А темата беше, че в Ръст са премахнали едната опция ИЗЦЯЛО.

Така де... На мен тезата ми е, че има смисъл да се обработва най-горе по веригата, колкото се може по-близко до main loop.

Ъъъ, не те разбирам. Защо трябва да правя всичките тези неща *ръчно* след като могат да станат *автоматично* и да си се върна директно в main и да си продължа със следващата итерация? То това е целият смисъл, ако всичко това трябва да се прави на ръка на всеки етап, тогава си имаме error codes за целта. То точно затова е целият спор, и в часност за това, че в езика са *премахнали* изцяло тази опция, демек няма не искам, пишеш error codes.

Ами пак не, няма нужда нищо да обработвам, става си автоматочно.

Ако при четене от файла е станала *грешка* това означава че или ми е умряла мрежата или нещата са толкова дълбоко осрани, че по-добре да хвърля направо std::terminate. Достигането до край на файла очевидно не е грешка и не влиза в скоупа на дискусията (но пък и -1 за целта ми звучи странно).

Да, знам го това, ама никога съм знаел, дали това, че методът хвъля изключение те *задължава* да го хендълнеш първо при тебе а после да го препратиш нагоре. В С++ нещата са по-прости - ако не си казал, че метода НЕ хвърля изключение, се предполага, че хвърля. Всъщност на мен болката ми е, че няма warning ако noexcept функция викне не-noexcept без да има try/catch.

Ако по мрежата пристигне пакет и половина (а това не е невъзможно в tcp) проверката за \n няма да сработи, след което на следващият пакет може да се препълни буфера и да дропнеш пакетите.

Но щом казваш, че работи, няма да споря...

Ужасен code style - { } са току на същият ред, току на следващият...

Ако пък netconn_recv работи с TCP, тогава ви чакат незабравими нощи да дебнете бъгове от загуба на данни.

Цялата идея е именно в това - да се скокне най-горе по веригата.
Ако трябва на всяко ниво да пишеш try/catch то губи смисъл.

Ами не мога да те разбера - къде проверяваш за грешки тогава?
Или викаш exit на fwrite фейлне?

Мен повече ме притесняват deadlock/livelock сценариите.
Пример:

Нишка 1:
mutex_a.lock();
mutex_b.lock();

Нишка 2:
mutex_b.lock();
mutex_a.lock();

Това нещо компилатора хваща ли го?